Юнгианската психотерапия и психоанализа е метод, който трансформира съзнанието и подпомага това, което Юнг нарича процес на психично оцялостяване (индивидуация).

1) Както юнгианската психотерапия, така и юнгианската анализа, се основават върху откритието на Юнг, че във всеки един от нас съществува център, който направлява нашето личностно развитие. Този център, който той нарича цялостна личност (Self), ни изпраща символни съобщения, които, ако бъдат разбрани и осъществени, ни позволяват да станем цялостни, уникални и психично благополучни личности. Такива символни съобщения се съдържат в нашите сънища, визии, образи и асоциации. Те могат да ни послужат като инсайти, които, ако бъдат взети предвид, могат да ни правят по-цялостни, по-осъзнати и да ни водят към по-добър и по-благополучен живот. Методът на Юнг фокусира върху образите, които спонтанно се появяват в сънищата, фантазиите и други форми на несъзнаваното. Тези образи са от изключителна важност, защото те имат силата да трансформират съзнанието.

2) Юнгианската психотерапия и анализа е относително дълготрайна връзка между двама души, терапевт и пациент, и е насочена към изследване на несъзнаваното на пациента, неговото съдържание и процеси. Целта на терапията е да бъде облекчено някакво психично състояние, което не може повече да се понася поради намесата му в съзнавания живот. Смущението може да бъде невротично по своя характер или проява на по-дълбоко заложена психотична тенденция. Макар да започва с болестното разстройство, юнгианската психотерапия може да включва и процес на индивидуация, дълбочината на който се определя от самия пациент. Важна особеност на юнгианската психотерапия и анализа е, че пациентът и терапевтът се разглеждат като повече или по-малко равни участници в терапевтичното взаимодействие. Двамата се намират в диалог, който създава, както намерено, така и спонтанно, общо преживяване, което бива изследвано. Терапевтичният процес е уникален, а синтеза и разбирането на диалектичния диалог, които се разгръща между пациента и терапевта създава общо поле, в което се разгръща лечението. Терапевтът участва в този процес не по-малко от пациента. Нещо повече, терапевтичното взаимодействие води до активиране на лекуващия доктор вътре в пациента, и обратно, пациентът активира лечебната функция на терапевта. Така двамата предприемат съвместно пътуване, в което се изследват непознати територии. Единствената разлика между пациента и терапевта е тази, че терапевтът е по-запознат с територията на психиката, така че може да подпомага разбирането на изцеляващия процес, разгръщащ се в пациента. Някои предпочитат да използват думата клиент. Ние сме склонни да мислим, че пациент е по-адекватна дума, защото тя фокусира върху желанието на този, които идва за терапия, да стане по-добре. Освен това, много често ние не можем да забележим, че ставаме по-добре, преди да открием пациента в себе си.